12 мар. 2009 г., 10:34
Моята лодка се движи безукорно,
приятел мой е - единствен
и е толкова, толкова безропотна,
и не е божество отмъстително...
И пътува по пътища непресичани,
от странни болни амбиции...
И е пълна с човешко внимание,
с топлина и любовно величие...
И е толкова логично безукорна,
обкръжена от тишината на ангел...
И е гмуркащ се кит в дълбината.
Не е безпомощна, не е престорена! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация