Моята лодка
Моята лодка се движи безукорно,
приятел мой е - единствен
и е толкова, толкова безропотна,
и не е божество отмъстително...
И пътува по пътища непресичани,
от странни болни амбиции...
И е пълна с човешко внимание,
с топлина и любовно величие...
И е толкова логично безукорна,
обкръжена от тишината на ангел...
И е гмуркащ се кит в дълбината.
Не е безпомощна, не е престорена!
С любов, с красота - раздирана!
Не е невъзможна...
Дори и когато с багри от сънища
е болка... сподавяна...
© Мариола Томова All rights reserved.
