Градът полегна в дланите на здрача,
колите, като стари костенурки
отнасят спомените си в хралупи,
където спят с отворени очи...
Премигват сладко уморени
светулките на тънката Луна,
като гердан от кламери проблясват
и плуват във небесната вода.
А времето със сините си устни
краде звезди за тъжната си нощ,
топурка с миши стъпки по небето
и ги подхвърля в звездния си кош. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация