Моята Луна (пълнолуние)
Градът полегна в дланите на здрача,
колите, като стари костенурки
отнасят спомените си в хралупи,
където спят с отворени очи...
Премигват сладко уморени
светулките на тънката Луна,
като гердан от кламери проблясват
и плуват във небесната вода.
А времето със сините си устни
краде звезди за тъжната си нощ,
топурка с миши стъпки по небето
и ги подхвърля в звездния си кош.
Довечера Луната ще е цяла,
събрала цялото ми недоспиване,
небето горе мисли за раздяла.
Затулям с длан звездите. До изтриване.
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Аплодисменти!
