Моята любов е като бяла роза,
така невинна, и разцъфнала през юни.
Моята любов е като сладка песен,
за която не намирам думи.
Моята любов във шепи я откривам,
как искам винаги да продължи..
В ръцете ми, тъй нежно я убивам,
тя живее в слънчеви лъчи.
Моята любов е късна пролет,
а изгаря вече лятото листата.
Моята любов е миг свободен,
носещ се с на птиците крилата.
Моята любов е като бяла роза,
като миг прохлада във пустиня...
Моята любов, в сърцето си я нося
като слънчев лъч във тежка зима.
© Антониа Димитрова Все права защищены