3 июн. 2021 г., 21:38

Моята любов

695 0 1

Моята любов е като бяла роза,

така невинна, и разцъфнала през юни.

Моята любов е като сладка песен,

за която не намирам думи.

 

Моята любов във шепи я откривам,

как искам винаги да продължи..

В ръцете ми, тъй нежно я убивам,

тя живее в слънчеви лъчи.

 

Моята любов е късна пролет,

а изгаря вече лятото листата.

Моята любов е миг свободен,

носещ се с на птиците крилата.

 

Моята любов е като бяла роза,

като миг прохлада във пустиня...

Моята любов, в сърцето си я нося

като слънчев лъч във тежка зима.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...