Jun 3, 2021, 9:38 PM

Моята любов

  Poetry » Love
693 0 1

Моята любов е като бяла роза,

така невинна, и разцъфнала през юни.

Моята любов е като сладка песен,

за която не намирам думи.

 

Моята любов във шепи я откривам,

как искам винаги да продължи..

В ръцете ми, тъй нежно я убивам,

тя живее в слънчеви лъчи.

 

Моята любов е късна пролет,

а изгаря вече лятото листата.

Моята любов е миг свободен,

носещ се с на птиците крилата.

 

Моята любов е като бяла роза,

като миг прохлада във пустиня...

Моята любов, в сърцето си я нося

като слънчев лъч във тежка зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...