Jun 3, 2021, 9:38 PM

Моята любов

  Poetry » Love
701 0 1

Моята любов е като бяла роза,

така невинна, и разцъфнала през юни.

Моята любов е като сладка песен,

за която не намирам думи.

 

Моята любов във шепи я откривам,

как искам винаги да продължи..

В ръцете ми, тъй нежно я убивам,

тя живее в слънчеви лъчи.

 

Моята любов е късна пролет,

а изгаря вече лятото листата.

Моята любов е миг свободен,

носещ се с на птиците крилата.

 

Моята любов е като бяла роза,

като миг прохлада във пустиня...

Моята любов, в сърцето си я нося

като слънчев лъч във тежка зима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антониа Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...