Моята магьосница...

~~*~

Защо ли днес Магьосниците плачат...

                     (изрисувани Чувства от

                                      11 август 2010 г...)

И ГЛЕДАМ ТЕ...

Стоиш, привела кротичка снага,

в нозете ми

И ПЛАЧЕШ... -

една Магьосница...

със галеща Душа...

Една Жена~

Присвила боси ходила,

потънали във язви...

От толкоз Път -

все ТРЪНЕН... ~~*

И Гледам те...

Прегръщаш колене ми...

А аз стоя Безсловен...

Ридаеш клета във нозете ми...

В нозете ми на вече...

МЪЖ “ПОГРЕБАН”...

Мъж - Морен.

И потреперва нежно

рамото ти под плата -

едва прикриващ

онази мекост в бяло,

(онази мекота)

която искал съм

И ИСКАМ ПАК... -

Да целувам

И ДА ГАЛЯ... ~~*

А аз...

УМИРАМ ВСЕКИ ПЪТ...

Докоснал топлата ти плът,

изтръгваща най-тъжни звуци

И ВЗИРАМ СЕ...

В очите ти

и търся своя Кръст... ~~*

И МЯТАМ СЕ ВЪВ ТРАНС,

под напора на Чувства...

БЕЗТЕГЛОВЕН!!! ~

Към една Жена...

Нявга имала криле,

а днес - със рамене...

На Гълъбица,

едва прикрити

под плата прозрачен.

Нозете ми~

окъпа ги В сълзи...

МОРЕ!!!

И МОЛИШ МЕ!

Припомняш ми как...

Някога аз скрил съм тез криле...

Аз скрил съм ги,

за да не дишаш в други ТИ нозе...

А ходеща из Тръни и Подивели въглени

ТИ,  САМО МОЯ ДА СИ!!!

Към себе си привързах...

ТЕБ!!! ~~*~

Магьосница си...

Плачеш клета днес...

И викат те сестриците ти,

надничащи през Прозореца

                           на Времето...

Но стоя безмилостен към Теб...

НЕ ПУСКАМ ТЕ!!!

Не мога да откъсна поглед

от твойте бели рамене

и твойта фина крехкост...

ОБИЧАМ ТВОИТЕ

СЪЛЗИ - МОРЕ!!!

НА МЕН СЪМ ТЕ ОБРЕКЪЛ!!!

Плачи, Несретнице... ~~*

Уханна сладост си!...

Смачкан плод в дланта ми мъжка....

Разтичащ се...

И как без поглед си...

И как погалваш ме!

О, МОЯ!!!

МОЯ СИ!!!

Чувствена и Крехка!...

Пелена от страст...

Мъгла прозрачна

наднича днес из взора ти...

И МОРЕ...

В мойте ходила...

Си Ти... - топло...

ОГНЕНО!

БЕЗУМНО!!!

Защо ли днес Магьосниците плачат...?

Дали...

Защото нямат ТЕ Сърца...?

Или...

Защото Някой Мъж

във свойта слабост...

Откраднал е ТОЙ...

Техните Крила...

Защо ли днес Магьосниците плачат...?

И слаби са във свойта Красота...

При все нозете им одрани -

живи рани...

От ходене из Тръни

и Подивели въглени

(беснеещи в плътта)

~~&~~   *   ~~&~~

Една Магьосница днес плаче

В мойте ходила...

И потреперва нежното ù рамо...

И  НЯМА  ДА  Я  ПУСНА!!!

По-скоро ще умра...

(откъснати думи от моята градинка...

пълни с Нежност...

Л-Е)

http://vbox7.com/play:b0f79730