11.08.2010 г., 13:46

Моята магьосница...

1.5K 0 2

~~*~

Защо ли днес Магьосниците плачат...

 

                     (изрисувани Чувства от

                                      11 август 2010 г...)

 

И ГЛЕДАМ ТЕ...

 

Стоиш, привела кротичка снага,

в нозете ми

И ПЛАЧЕШ... -

 

една Магьосница...

със галеща Душа...

 

Една Жена~

Присвила боси ходила,

потънали във язви...

От толкоз Път -

 

все ТРЪНЕН... ~~*

 

И Гледам те...

 

Прегръщаш колене ми...

А аз стоя Безсловен...

 

Ридаеш клета във нозете ми...

 

В нозете ми на вече...

МЪЖ “ПОГРЕБАН”...

Мъж - Морен.

 

И потреперва нежно

рамото ти под плата -

едва прикриващ

онази мекост в бяло,

(онази мекота)

която искал съм

И ИСКАМ ПАК... -

 

Да целувам

И ДА ГАЛЯ... ~~*

 

А аз...

УМИРАМ ВСЕКИ ПЪТ...

Докоснал топлата ти плът,

изтръгваща най-тъжни звуци

 

И ВЗИРАМ СЕ...

В очите ти

 

и търся своя Кръст... ~~*

 

И МЯТАМ СЕ ВЪВ ТРАНС,

под напора на Чувства...

 

БЕЗТЕГЛОВЕН!!! ~

 

Към една Жена...

 

Нявга имала криле,

 

а днес - със рамене...

На Гълъбица,

едва прикрити

под плата прозрачен.

 

Нозете ми~

окъпа ги В сълзи...

МОРЕ!!!

 

И МОЛИШ МЕ!

 

Припомняш ми как...

Някога аз скрил съм тез криле...

Аз скрил съм ги,

за да не дишаш в други ТИ нозе...

А ходеща из Тръни и Подивели въглени

ТИ,  САМО МОЯ ДА СИ!!!

Към себе си привързах...

ТЕБ!!! ~~*~

 

Магьосница си...

Плачеш клета днес...

 

И викат те сестриците ти,

надничащи през Прозореца

                           на Времето...

Но стоя безмилостен към Теб...

НЕ ПУСКАМ ТЕ!!!

Не мога да откъсна поглед

от твойте бели рамене

и твойта фина крехкост...

 

ОБИЧАМ ТВОИТЕ

СЪЛЗИ - МОРЕ!!!

 

НА МЕН СЪМ ТЕ ОБРЕКЪЛ!!!

Плачи, Несретнице... ~~*

 

Уханна сладост си!...

Смачкан плод в дланта ми мъжка....

Разтичащ се...

 

И как без поглед си...

И как погалваш ме!

О, МОЯ!!!

МОЯ СИ!!!

 

Чувствена и Крехка!...

Пелена от страст...

 

Мъгла прозрачна

наднича днес из взора ти...

И МОРЕ...

 

В мойте ходила...

Си Ти... - топло...

ОГНЕНО!

 

БЕЗУМНО!!!

 

Защо ли днес Магьосниците плачат...?

 

Дали...

Защото нямат ТЕ Сърца...?

 

Или...

Защото Някой Мъж

във свойта слабост...

Откраднал е ТОЙ...

Техните Крила...

 

Защо ли днес Магьосниците плачат...?

 

И слаби са във свойта Красота...

При все нозете им одрани -

живи рани...

От ходене из Тръни

и Подивели въглени

(беснеещи в плътта)

 

~~&~~   *   ~~&~~

 

Една Магьосница днес плаче

В мойте ходила...

И потреперва нежното ù рамо...

 

И  НЯМА  ДА  Я  ПУСНА!!!

 

По-скоро ще умра...

 

(откъснати думи от моята градинка...

пълни с Нежност...

Л-Е)

http://vbox7.com/play:b0f79730

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И потреперва нежно
    рамото ти под плата -
    едва прикриващ
    онази мекост в бяло,
    (онази мекота)
    която искал съм
    И ИСКАМ ПАК... -"!!!
  • Лирика, поезия, нежност и романтика!!!
    "Ако желанието за нас е едно предизвикателство, тръпка, радост, но не се вкопчваме в него сякаш е единствения път към щастието и сме водени от радостни емоции и вяра, тогава то придобива организираща сила.Тогава постигаме хармония, синхрон и цялата Вселена ни помага, за да получим това, което искаме."

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...