11.08.2010 г., 13:46 ч.

Моята магьосница... 

  Поезия » Бели стихове
1164 0 2

~~*~

Защо ли днес Магьосниците плачат...

 

                     (изрисувани Чувства от

                                      11 август 2010 г...)

 

И ГЛЕДАМ ТЕ...

 

Стоиш, привела кротичка снага,

в нозете ми

И ПЛАЧЕШ... -

 

една Магьосница...

със галеща Душа...

 

Една Жена~

Присвила боси ходила,

потънали във язви...

От толкоз Път -

 

все ТРЪНЕН... ~~*

 

И Гледам те...

 

Прегръщаш колене ми...

А аз стоя Безсловен...

 

Ридаеш клета във нозете ми...

 

В нозете ми на вече...

МЪЖ “ПОГРЕБАН”...

Мъж - Морен.

 

И потреперва нежно

рамото ти под плата -

едва прикриващ

онази мекост в бяло,

(онази мекота)

която искал съм

И ИСКАМ ПАК... -

 

Да целувам

И ДА ГАЛЯ... ~~*

 

А аз...

УМИРАМ ВСЕКИ ПЪТ...

Докоснал топлата ти плът,

изтръгваща най-тъжни звуци

 

И ВЗИРАМ СЕ...

В очите ти

 

и търся своя Кръст... ~~*

 

И МЯТАМ СЕ ВЪВ ТРАНС,

под напора на Чувства...

 

БЕЗТЕГЛОВЕН!!! ~

 

Към една Жена...

 

Нявга имала криле,

 

а днес - със рамене...

На Гълъбица,

едва прикрити

под плата прозрачен.

 

Нозете ми~

окъпа ги В сълзи...

МОРЕ!!!

 

И МОЛИШ МЕ!

 

Припомняш ми как...

Някога аз скрил съм тез криле...

Аз скрил съм ги,

за да не дишаш в други ТИ нозе...

А ходеща из Тръни и Подивели въглени

ТИ,  САМО МОЯ ДА СИ!!!

Към себе си привързах...

ТЕБ!!! ~~*~

 

Магьосница си...

Плачеш клета днес...

 

И викат те сестриците ти,

надничащи през Прозореца

                           на Времето...

Но стоя безмилостен към Теб...

НЕ ПУСКАМ ТЕ!!!

Не мога да откъсна поглед

от твойте бели рамене

и твойта фина крехкост...

 

ОБИЧАМ ТВОИТЕ

СЪЛЗИ - МОРЕ!!!

 

НА МЕН СЪМ ТЕ ОБРЕКЪЛ!!!

Плачи, Несретнице... ~~*

 

Уханна сладост си!...

Смачкан плод в дланта ми мъжка....

Разтичащ се...

 

И как без поглед си...

И как погалваш ме!

О, МОЯ!!!

МОЯ СИ!!!

 

Чувствена и Крехка!...

Пелена от страст...

 

Мъгла прозрачна

наднича днес из взора ти...

И МОРЕ...

 

В мойте ходила...

Си Ти... - топло...

ОГНЕНО!

 

БЕЗУМНО!!!

 

Защо ли днес Магьосниците плачат...?

 

Дали...

Защото нямат ТЕ Сърца...?

 

Или...

Защото Някой Мъж

във свойта слабост...

Откраднал е ТОЙ...

Техните Крила...

 

Защо ли днес Магьосниците плачат...?

 

И слаби са във свойта Красота...

При все нозете им одрани -

живи рани...

От ходене из Тръни

и Подивели въглени

(беснеещи в плътта)

 

~~&~~   *   ~~&~~

 

Една Магьосница днес плаче

В мойте ходила...

И потреперва нежното ù рамо...

 

И  НЯМА  ДА  Я  ПУСНА!!!

 

По-скоро ще умра...

 

(откъснати думи от моята градинка...

пълни с Нежност...

Л-Е)

http://vbox7.com/play:b0f79730

 

 

© Л-Е Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "И потреперва нежно
    рамото ти под плата -
    едва прикриващ
    онази мекост в бяло,
    (онази мекота)
    която искал съм
    И ИСКАМ ПАК... -"!!!
  • Лирика, поезия, нежност и романтика!!!
    "Ако желанието за нас е едно предизвикателство, тръпка, радост, но не се вкопчваме в него сякаш е единствения път към щастието и сме водени от радостни емоции и вяра, тогава то придобива организираща сила.Тогава постигаме хармония, синхрон и цялата Вселена ни помага, за да получим това, което искаме."
Предложения
: ??:??