15 окт. 2023 г., 21:25

Моята молитва

804 21 16

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.

За малката сърничка уловена
в оптическия мерник на смъртта.
За стъпканата от ботуш тревичка.
За агнето в пастта на гибелта.

За теб, читателю, съвсем наивен,
повярвал на щастливата любов.
За мокрия до кост в дъжда проливен.
За стигналия сатанински ров.

И моля се дано да са щастливи
най-беззащитните и най-добри.
Без тях вселената в тъга загива.
Издъхва слънцето в безизходни гори.

Така единствено съм по-спокоен,
че мимолетна даже е и вечността,
че хлад полъхва от деня ми зноен...
И в миг повярвал - без криле летя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Младене, дълбоко ме докосна тази твоя поетична молитва, силно те аплодирам!
  • Прекрасна поезия.
  • "И ако някой ден ,сърната се събуди и види че е в реалноста ,на зайчето тревица подаде...Предател ли ще бъде ,или с любов изпълнена душа!"
    Приятелю свалям шапка,добър си,много добър!!!
  • Есента е красива, защото е своеобразен тунел от цветове. Прелива и носи тъга. Онази тъга на неизмеримото, на цвета като дъга. Дори, когато завали жълтото прелива в кафяво, а червеното в тъмно и дори черно. Ала надеждата тропа пи клоните и се усмихва, моли да я видим, усещайки тоновете. А зимата през октомври е много, много далече!
  • Без вяра и надеждата е празна. Тя е като бездъннно море, поглъщащо единаци.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...