15.10.2023 г., 21:25

Моята молитва

802 21 16

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.

За малката сърничка уловена
в оптическия мерник на смъртта.
За стъпканата от ботуш тревичка.
За агнето в пастта на гибелта.

За теб, читателю, съвсем наивен,
повярвал на щастливата любов.
За мокрия до кост в дъжда проливен.
За стигналия сатанински ров.

И моля се дано да са щастливи
най-беззащитните и най-добри.
Без тях вселената в тъга загива.
Издъхва слънцето в безизходни гори.

Така единствено съм по-спокоен,
че мимолетна даже е и вечността,
че хлад полъхва от деня ми зноен...
И в миг повярвал - без криле летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, дълбоко ме докосна тази твоя поетична молитва, силно те аплодирам!
  • Прекрасна поезия.
  • "И ако някой ден ,сърната се събуди и види че е в реалноста ,на зайчето тревица подаде...Предател ли ще бъде ,или с любов изпълнена душа!"
    Приятелю свалям шапка,добър си,много добър!!!
  • Есента е красива, защото е своеобразен тунел от цветове. Прелива и носи тъга. Онази тъга на неизмеримото, на цвета като дъга. Дори, когато завали жълтото прелива в кафяво, а червеното в тъмно и дори черно. Ала надеждата тропа пи клоните и се усмихва, моли да я видим, усещайки тоновете. А зимата през октомври е много, много далече!
  • Без вяра и надеждата е празна. Тя е като бездъннно море, поглъщащо единаци.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...