15.10.2023 г., 21:25

Моята молитва

798 21 16

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.

За малката сърничка уловена
в оптическия мерник на смъртта.
За стъпканата от ботуш тревичка.
За агнето в пастта на гибелта.

За теб, читателю, съвсем наивен,
повярвал на щастливата любов.
За мокрия до кост в дъжда проливен.
За стигналия сатанински ров.

И моля се дано да са щастливи
най-беззащитните и най-добри.
Без тях вселената в тъга загива.
Издъхва слънцето в безизходни гори.

Така единствено съм по-спокоен,
че мимолетна даже е и вечността,
че хлад полъхва от деня ми зноен...
И в миг повярвал - без криле летя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Младене, дълбоко ме докосна тази твоя поетична молитва, силно те аплодирам!
  • Прекрасна поезия.
  • "И ако някой ден ,сърната се събуди и види че е в реалноста ,на зайчето тревица подаде...Предател ли ще бъде ,или с любов изпълнена душа!"
    Приятелю свалям шапка,добър си,много добър!!!
  • Есента е красива, защото е своеобразен тунел от цветове. Прелива и носи тъга. Онази тъга на неизмеримото, на цвета като дъга. Дори, когато завали жълтото прелива в кафяво, а червеното в тъмно и дори черно. Ала надеждата тропа пи клоните и се усмихва, моли да я видим, усещайки тоновете. А зимата през октомври е много, много далече!
  • Без вяра и надеждата е празна. Тя е като бездъннно море, поглъщащо единаци.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...