Oct 15, 2023, 9:25 PM

Моята молитва

  Poetry
799 21 16

За Нея - за Невинността се моля -
да оцелее в този пошъл свят.
За котенце изпаднало в неволя.
За просяка немит и непознат.

За малката сърничка уловена
в оптическия мерник на смъртта.
За стъпканата от ботуш тревичка.
За агнето в пастта на гибелта.

За теб, читателю, съвсем наивен,
повярвал на щастливата любов.
За мокрия до кост в дъжда проливен.
За стигналия сатанински ров.

И моля се дано да са щастливи
най-беззащитните и най-добри.
Без тях вселената в тъга загива.
Издъхва слънцето в безизходни гори.

Така единствено съм по-спокоен,
че мимолетна даже е и вечността,
че хлад полъхва от деня ми зноен...
И в миг повярвал - без криле летя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Младене, дълбоко ме докосна тази твоя поетична молитва, силно те аплодирам!
  • Прекрасна поезия.
  • "И ако някой ден ,сърната се събуди и види че е в реалноста ,на зайчето тревица подаде...Предател ли ще бъде ,или с любов изпълнена душа!"
    Приятелю свалям шапка,добър си,много добър!!!
  • Есента е красива, защото е своеобразен тунел от цветове. Прелива и носи тъга. Онази тъга на неизмеримото, на цвета като дъга. Дори, когато завали жълтото прелива в кафяво, а червеното в тъмно и дори черно. Ала надеждата тропа пи клоните и се усмихва, моли да я видим, усещайки тоновете. А зимата през октомври е много, много далече!
  • Без вяра и надеждата е празна. Тя е като бездъннно море, поглъщащо единаци.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...