Роби (Роберт)
511 3486
15 сент. 2017 г., 08:51  

Моята непозната 

  Поэзия » Юмористическая
849 4 15

Бяхме  близко и толкоз далече

в тоя  дъжд неочакван, пороен...

Ти - с мъжа, елегантно облечен,

аз – отсреща, за теб  недостоен...

 

Той галантно отвори вратата -

във колата да влезеш на сухо...

Аз си  бършех в дъжда очилата,

бе във мене и мрачно, и глухо...

 

Ти уплашено в миг ме погледна

и нагоре с очи ми показа...

Туй си спомням в дъжда за последно...

После рухна връз мене перваза...

 

Във главата ми бръмнаха звуци,

пред очите звезди ми изгряха...

Как  дрънчаха тез стари олуци!...

Вир-водица краката ми бяха!...

 

И когато свестих се отново

тебе вече те нямаше тука,

във главата тежеше олово

и изритах ядосан олука...

 

На главата цицина днес имам,

белег парещ от нашата среща,

срещу болка лекарства не взимам,

не приспивам тъгата гореща...

 

Все те чакам, порой щом захване,

във душата със празнични песни...

Спомен скъп ти във мен ще останеш,

аз за тебe - субект  неизвестен!...

 

Твоят поглед  ме още изгаря,

и перваза при дъжд пак се рони ...

Аз, измокрен, подпирам дувара,

онзи спомен до гроб ще ме гони!...

© Роберт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Такава е любовта понякога - пречки има (дъжд, улук... ), но ТЯ се загнездва в сърцето... Моите почитания!
  • Да ти бъде усмихнато и на теб днес!...
  • 😊😊😊
  • Благодаря, Маги!...
    Приятна вечер!...
  • Влезе ми поройно в душата... и тъжно, и красиво...
  • Благодаря!...Май така е, Веси!...
  • Пороен дъжд, който май е минал и през душата... Много ми допадна! Поздрави и от мен, Роби!
  • Влади, Марги, Пепи, Меги,Василка, Силвия и Гавраил, радвам се да ви видя пак при мен!...Добре дошла за първи път на моята страница и на теб, Мария!...Надявам се да се виждаме по-често!...Бъдете здрави, приятели!...
  • Когато останеш сам със себе си спомените са твоята реалност.Понякога искаш ти да са твоят живот.
  • Любов от пръв поглед. Нито студена вода помага, нито удар по главата, а казват, че не съществува. Дали пък е истинска, когато другият не знае?! Много хубав стих, Роби!
  • Елегантна самоирония, съвсем достойно стихотворение.
  • Ще се помни - несподелена любов и злополука, май е твърде множко! Поздрави!
  • Красиво-образен, както винаги! Поздрав!
  • И това го има в живота. Някой ти привлече вниманието или се влюбиш, но той/тя никога може и да не разбере това. Хареса ми, Роби!
  • Красив спомен!
Предложения
: ??:??