Моята непозната
Бяхме близко и толкоз далече
в тоя дъжд неочакван, пороен...
Ти - с мъжа, елегантно облечен,
аз – отсреща, за теб недостоен...
Той галантно отвори вратата -
във колата да влезеш на сухо...
Аз си бършех в дъжда очилата,
бе във мене и мрачно, и глухо...
Ти уплашено в миг ме погледна
и нагоре с очи ми показа...
Туй си спомням в дъжда за последно...
После рухна връз мене перваза...
Във главата ми бръмнаха звуци,
пред очите звезди ми изгряха...
Как дрънчаха тез стари олуци!...
Вир-водица краката ми бяха!...
И когато свестих се отново
тебе вече те нямаше тука,
във главата тежеше олово
и изритах ядосан олука...
На главата цицина днес имам,
белег парещ от нашата среща,
срещу болка лекарства не взимам,
не приспивам тъгата гореща...
Все те чакам, порой щом захване,
във душата със празнични песни...
Спомен скъп ти във мен ще останеш,
аз за тебe - субект неизвестен!...
Твоят поглед ме още изгаря,
и перваза при дъжд пак се рони ...
Аз, измокрен, подпирам дувара,
онзи спомен до гроб ще ме гони!...
© Роберт All rights reserved.
