23 июл. 2021 г., 12:42

Моята незаменима роза

1K 0 0

Покрай розовата долина

сякаш минавам покрай райската градина.

 

С различни декоративни цветя

срещани по различни краища на света.

 

Обаче България ме дари с късмета,

там срещнах любовта.

 

Това вечно и незаменимо растение-

бе моята жена.

 

С такава чистота, невинност,

жажда за живот и признателност.

 

Огън гори моето тяло

да докосне нейната снага

и  дланите ми да попият

стичащите по нея  етерични масла на страстта.

 

Страхът й издига бодли, 

а с целувката си се разтича 

като розова вода. 

 

Накрая с роза в ръка 

й подарих подарих цялата си обич и топлина. 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yoana Stamatova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...