23.07.2021 г., 12:42

Моята незаменима роза

1K 0 0

Покрай розовата долина

сякаш минавам покрай райската градина.

 

С различни декоративни цветя

срещани по различни краища на света.

 

Обаче България ме дари с късмета,

там срещнах любовта.

 

Това вечно и незаменимо растение-

бе моята жена.

 

С такава чистота, невинност,

жажда за живот и признателност.

 

Огън гори моето тяло

да докосне нейната снага

и  дланите ми да попият

стичащите по нея  етерични масла на страстта.

 

Страхът й издига бодли, 

а с целувката си се разтича 

като розова вода. 

 

Накрая с роза в ръка 

й подарих подарих цялата си обич и топлина. 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yoana Stamatova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...