Моята незаменима роза

Покрай розовата долина

сякаш минавам покрай райската градина.

С различни декоративни цветя

срещани по различни краища на света.

Обаче България ме дари с късмета,

там срещнах любовта.

Това вечно и незаменимо растение-

бе моята жена.

С такава чистота, невинност,

жажда за живот и признателност.

Огън гори моето тяло

да докосне нейната снага

и  дланите ми да попият

стичащите по нея  етерични масла на страстта.

Страхът й издига бодли, 

а с целувката си се разтича 

като розова вода. 

Накрая с роза в ръка 

й подарих подарих цялата си обич и топлина.