nikitita20 (Никола Диманов)
157 46
27 янв. 2015 г., 20:03

Моята представа 

  Поэзия
403 0 0

Едно момче до езеро стои,

замислено водата то заглежда,

и знам ще го сломи,

тъгата и сълзата в миг пролята.

 

Навярно чака малко топлина,

да дойде от нечия добра душа,

но кораба с надеждата го няма тук сега,

пуснал е той котва в тъмнината.

 

Очите му ридаят,

сълзите му безмилостно изгарят,

не ще престане никога да чака,

кораба да излезе някога от мрака.

© Никола Диманов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??