Едно момче до езеро стои,
замислено водата то заглежда,
и знам ще го сломи,
тъгата и сълзата в миг пролята.
Навярно чака малко топлина,
да дойде от нечия добра душа,
но кораба с надеждата го няма тук сега,
пуснал е той котва в тъмнината.
Очите му ридаят,
сълзите му безмилостно изгарят,
не ще престане никога да чака,
кораба да излезе някога от мрака.