Моята представа
796
0
0
Едно момче до езеро стои,
замислено водата то заглежда,
и знам ще го сломи,
тъгата и сълзата в миг пролята.
Навярно чака малко топлина,
да дойде от нечия добра душа,
но кораба с надеждата го няма тук сега,
пуснал е той котва в тъмнината.
Очите му ридаят,
сълзите му безмилостно изгарят,
не ще престане никога да чака,
кораба да излезе някога от мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Диманов Всички права запазени
