nikitita20 (Никола Диманов)
157 46
Jan 27, 2015, 8:03 PM

Моята представа 

  Poetry
400 0 0

Едно момче до езеро стои,

замислено водата то заглежда,

и знам ще го сломи,

тъгата и сълзата в миг пролята.

 

Навярно чака малко топлина,

да дойде от нечия добра душа,

но кораба с надеждата го няма тук сега,

пуснал е той котва в тъмнината.

 

Очите му ридаят,

сълзите му безмилостно изгарят,

не ще престане никога да чака,

кораба да излезе някога от мрака.

© Никола Диманов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??