Моята присъда

3 июл. 2016 г., 10:05

Поэзия » Любовная

539 1 3

Сърцето мое плаче, а теб те няма,

все още ненамерено бижу си,

а в душа ми зее тъй дълбока рана.

Невидима за мен ли ти си,

или по-скоро аз прозрачен, кат стъклото?

Това за мен е толкова значимо,

че сънят ми неспокоен е в креслото.

За мен остава тъй необяснимо,

защо си толкова далечна, тъй красив мираж,

а аз съм толкова обсебен, без да те познавам,

та толкова ли трудно е да събера кураж,

трудният път към теб да разгадавам.

Кръстосвам улиците сам,

защото те обичам, моя бъдеща любима,

дори и без да съм е зърнал, знам,

това е моята присъда, но нима

ще бъде толкова красива..