Моята присъда
Сърцето мое плаче, а теб те няма,
все още ненамерено бижу си,
а в душа ми зее тъй дълбока рана.
Невидима за мен ли ти си,
или по-скоро аз прозрачен, кат стъклото?
Това за мен е толкова значимо,
че сънят ми неспокоен е в креслото.
За мен остава тъй необяснимо,
защо си толкова далечна, тъй красив мираж,
а аз съм толкова обсебен, без да те познавам,
та толкова ли трудно е да събера кураж,
трудният път към теб да разгадавам.
Кръстосвам улиците сам,
защото те обичам, моя бъдеща любима,
дори и без да съм е зърнал, знам,
това е моята присъда, но нима
ще бъде толкова красива..
© Николай Николов All rights reserved.
