Как да те върна във света на живите?
Та ти не знаеш как да изживееш
предателствата му – красивите,
и песните, които скришом пее!
Но днес в небето ти луна не свети,
че тя за теб отдавна е изгаснала
и не сънуваш страдащи поети -
от съ̀лзите им скука е пораснала.
Какво е да умираш всеки ден
и да се раждаш с черно-бели мисли?
Край теб живота, трайно увреден,
съдбовната ти книга все разлиства.
Ще се повдигнеш, може би, на пръсти.
Дано да стигнеш до ръба на скуката!
И, може би, накрая ще възкръснеш,
усетила живителна пролука.
Живей! Недей живурка вдъхновена
от грапави нюанси в тъмно-сиво.
И не убита, ами преродена
литни към своята дъга красива!
© Симеон Ангелов Все права защищены