8.01.2020 г., 20:43

Моята птица

1.1K 1 0

Как да те върна във света на живите?

Та ти не знаеш как да изживееш

предателствата му – красивите,

и песните, които скришом пее!

 

Но днес в небето ти луна не свети,

че тя за теб отдавна е изгаснала

и не сънуваш страдащи поети -

от съ̀лзите им скука е пораснала.

 

Какво е да умираш всеки ден

и да се раждаш с черно-бели мисли?

Край теб живота, трайно увреден,

съдбовната ти книга все разлиства.

 

Ще се повдигнеш, може би, на пръсти.

Дано да стигнеш до ръба на скуката!

И, може би, накрая ще възкръснеш,

усетила живителна пролука.

 

Живей! Недей живурка вдъхновена

от грапави нюанси в тъмно-сиво.

И не убита, ами преродена

литни към своята дъга красива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....