Jan 8, 2020, 8:43 PM

Моята птица

  Poetry
1.1K 1 0

Как да те върна във света на живите?

Та ти не знаеш как да изживееш

предателствата му – красивите,

и песните, които скришом пее!

 

Но днес в небето ти луна не свети,

че тя за теб отдавна е изгаснала

и не сънуваш страдащи поети -

от съ̀лзите им скука е пораснала.

 

Какво е да умираш всеки ден

и да се раждаш с черно-бели мисли?

Край теб живота, трайно увреден,

съдбовната ти книга все разлиства.

 

Ще се повдигнеш, може би, на пръсти.

Дано да стигнеш до ръба на скуката!

И, може би, накрая ще възкръснеш,

усетила живителна пролука.

 

Живей! Недей живурка вдъхновена

от грапави нюанси в тъмно-сиво.

И не убита, ами преродена

литни към своята дъга красива!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...