Моята първа пенсия
... не съм аз вече вашият Валери,
наместо да ви пиша стих след стих,
в орляк замръзнали пенсионери
пред пощата и аз се наредих.
Ченето си бях лъснал с бленд-а-мед-а,
сияех от надежди и любов.
И портиерът строго ме изгледа:
– Ти – вика, – на опашката си нов!
И рекох си – щом пенсийката взема,
от нашия квартален магазин
ще купя две-три сиренцета – "Crema",
и с рестото – едно шише пелин.
Три бабки ми се скараха на припек,
правителството, – викат, – е добро.
Що повече, Валери, искаш, ти пък?
Бъди щастлив с бюджетното перо!
И – ей ме, на! Шастливец, тихо дишам
над празното си вече портмоне.
Прашинка от бюджетния излишък
я литне върху мене днес, я не!
Аз доживях красивата измама –
да чакам милостиня от крадци...
Опашка на света по-тъжна! – няма.
Прилича на хоро от мъртъвци.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
