26 мар. 2011 г., 21:43

Моята раница

1.2K 0 0

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.

Често се питам - дали да опитам
бариерата да прескоча...
Ако препъна се или огъна се,
друг за виновен няма да соча.

Ето, засилвам се! Скачам! Политам...
Смея или не смея?
Може ли първо аз да попитам -
Раницата? Закъде съм без нея?

В моята раница, тежката, старата
сбрала съм моя живот.
И радостта, любовта и тъга от раздялата -
всичко е ценно, не просто компот.

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.

Бих преминала бариерата -
с действия, също със мисли.
Да, бих преминала бариерата,
но не без раницата ми!
Ако някой това си помисли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...