Mar 26, 2011, 9:43 PM

Моята раница

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.

Често се питам - дали да опитам
бариерата да прескоча...
Ако препъна се или огъна се,
друг за виновен няма да соча.

Ето, засилвам се! Скачам! Политам...
Смея или не смея?
Може ли първо аз да попитам -
Раницата? Закъде съм без нея?

В моята раница, тежката, старата
сбрала съм моя живот.
И радостта, любовта и тъга от раздялата -
всичко е ценно, не просто компот.

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.

Бих преминала бариерата -
с действия, също със мисли.
Да, бих преминала бариерата,
но не без раницата ми!
Ако някой това си помисли!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...