Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.

Често се питам - дали да опитам
бариерата да прескоча...
Ако препъна се или огъна се,
друг за виновен няма да соча.

Ето, засилвам се! Скачам! Политам...
Смея или не смея?
Може ли първо аз да попитам -
Раницата? Закъде съм без нея?

В моята раница, тежката, старата
сбрала съм моя живот.
И радостта, любовта и тъга от раздялата -
всичко е ценно, не просто компот.

Често в живота поставяме граници -
нужни, ненужни, различни...
Вещи пък трупаме в своите раници -
някои - ценни, други - безлични.

Бих преминала бариерата -
с действия, също със мисли.
Да, бих преминала бариерата,
но не без раницата ми!
Ако някой това си помисли!