*AyA* (Ая)
25 37
29 июл. 2008 г., 17:55

Моята ревност 

  Поэзия » Другая
844 1 5
Моята ревност не стъпва на пръсти -
тъпче душата ми болна и слаба,
трови на чистото чувство потоците
с гняв и съмнения, с пепел и сяра.

Тя, ревността ми, добре ме познава -
сляпа, несигурна, влюбена, луда...
В ада на моята ревност изгарям,
с устни пресъхнали, в грозна заблуда.

© Ая Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ревността рядко ме спохожда.. Но дойде ли, е точно такава капризна и груба както я описа.
    Чудесен стих!
  • За мен ревността е вирус, който издебва момент на слабост и ни обсебва. Чувството ми е ново и много мъчително, съпроводено с голяма доза угризения.
    Благодаря за думите ви!
    Валентин, трогната съм от коментара ти!
  • Където има любов има и ревност...
    ревността ни познава много добре.Страхотен стих
  • Опитай се да я преодоляваш, защото само така повече се измъчваш!
  • Твоята ревност не е ли ключето
    дето си скътала в топлата пазва?
    Твоята ревност не е ли сърцето,
    в нечие име, на друг що отказва?

    Твоята ревност е обич безкрайна...
    Твоята ревност макар и боляща
    няма заключена в себе си тайна.
    Твоята ревност, Амур я изпраща...
Предложения
: ??:??