29 jul 2008, 17:55

Моята ревност

  Poesía » Otra
1.1K 1 5
Моята ревност не стъпва на пръсти -
тъпче душата ми болна и слаба,
трови на чистото чувство потоците
с гняв и съмнения, с пепел и сяра.

Тя, ревността ми, добре ме познава -
сляпа, несигурна, влюбена, луда...
В ада на моята ревност изгарям,
с устни пресъхнали, в грозна заблуда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ревността рядко ме спохожда.. Но дойде ли, е точно такава капризна и груба както я описа.
    Чудесен стих!
  • За мен ревността е вирус, който издебва момент на слабост и ни обсебва. Чувството ми е ново и много мъчително, съпроводено с голяма доза угризения.
    Благодаря за думите ви!
    Валентин, трогната съм от коментара ти!
  • Където има любов има и ревност...
    ревността ни познава много добре.Страхотен стих
  • Опитай се да я преодоляваш, защото само така повече се измъчваш!
  • Твоята ревност не е ли ключето
    дето си скътала в топлата пазва?
    Твоята ревност не е ли сърцето,
    в нечие име, на друг що отказва?

    Твоята ревност е обич безкрайна...
    Твоята ревност макар и боляща
    няма заключена в себе си тайна.
    Твоята ревност, Амур я изпраща...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....