29.07.2008 г., 17:55

Моята ревност

Поезия » Друга

1.1K 1 5

Моята ревност не стъпва на пръсти -
тъпче душата ми болна и слаба,
трови на чистото чувство потоците
с гняв и съмнения, с пепел и сяра.

Тя, ревността ми, добре ме познава -
сляпа, несигурна, влюбена, луда...
В ада на моята ревност изгарям,
с устни пресъхнали, в грозна заблуда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

~LuNaR-WaVe~ (Анелия)

Ревността рядко ме спохожда.. Но дойде ли, е точно такава капризна и груба както я описа.
Чудесен стих!

2008-08-01T22:47:48+03:00
*AyA* (Ая)

За мен ревността е вирус, който издебва момент на слабост и ни обсебва. Чувството ми е ново и много мъчително, съпроводено с голяма доза угризения.
Благодаря за думите ви!
Валентин, трогната съм от коментара ти!

2008-07-30T11:03:51+03:00
koq_sam (Кати)

Където има любов има и ревност...
ревността ни познава много добре.Страхотен стих

2008-07-30T08:07:26+03:00
Love (Ванина)

Опитай се да я преодоляваш, защото само така повече се измъчваш!

2008-07-30T07:46:41+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Твоята ревност не е ли ключето
дето си скътала в топлата пазва?
Твоята ревност не е ли сърцето,
в нечие име, на друг що отказва?

Твоята ревност е обич безкрайна...
Твоята ревност макар и боляща
няма заключена в себе си тайна.
Твоята ревност, Амур я изпраща...

2008-07-29T18:25:56+03:00