родих се като всеки - добър и искрен,
но защо заживях в свят измислен,
не зная и мечтая да се променя,
но борба със себе си не е лек товар за ничий рамена
и си мисля че имам много, а съм гол и болен от болести неизлечими,
дори и мъката си не умея да изразя чрез рими
и деца, жени, болни, хроми - всички душата ми ги гони.
Мечтая за една сълза чиста искрена като зора!
Мечтая за една усмивка свежа като сливка!
Но наляга ме тъга щом изгубя в поредната борба!
Искам да съм упорит в доброто искам аз да водя и хорото!
Аз съм срам за мойта вяра, аз съм срам и за всички хора, ...