30.12.2013 г., 0:41

Моята тъга

478 0 1

родих се като всеки - добър и искрен,
но защо заживях в свят измислен,
не зная и мечтая да се променя,
но борба със себе си не е лек товар за ничий рамена

и си мисля че имам много, а съм гол и болен от болести неизлечими,
дори и мъката си не умея да изразя чрез рими
и деца, жени, болни, хроми - всички душата ми ги гони.
Мечтая за една сълза чиста искрена като зора!
Мечтая за една усмивка свежа като сливка!
Но наляга ме тъга щом изгубя в поредната борба!
Искам да съм упорит в доброто искам аз да водя и хорото!
Аз съм срам за мойта вяра, аз съм срам и за всички хора,
недостоен съм даже за затвора!
Лутам се бос без да зная зад ъгъла дали някой не иска да вземе и последният ми къс.
И ако успее - да не би в мен да заживее

Но надеждата в мен е жива и когато се изправя на пух и прах злото стрива.
И съм оптимист че някой ден ще стана истински оптимист,
да исках да съм и будист, и програмист, и какъв ли не 
но добре че Светлината озари моето сърце

И как мечтая за неща които повечето имате по рождение,
за неща на доброто олицетворение.
Борба - помолете се да победя в тежката борба
за това живея - за да победя, но слаб съм и роб съм на греха.

искам повече от всичко две неща - да отговори на чувствата ми любимата жена
и да споделим една съдба!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мислиш, действай човек!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...