Моята тъга

родих се като всеки - добър и искрен,
но защо заживях в свят измислен,
не зная и мечтая да се променя,
но борба със себе си не е лек товар за ничий рамена

и си мисля че имам много, а съм гол и болен от болести неизлечими,
дори и мъката си не умея да изразя чрез рими
и деца, жени, болни, хроми - всички душата ми ги гони.
Мечтая за една сълза чиста искрена като зора!
Мечтая за една усмивка свежа като сливка!
Но наляга ме тъга щом изгубя в поредната борба!
Искам да съм упорит в доброто искам аз да водя и хорото!
Аз съм срам за мойта вяра, аз съм срам и за всички хора,
недостоен съм даже за затвора!
Лутам се бос без да зная зад ъгъла дали някой не иска да вземе и последният ми къс.
И ако успее - да не би в мен да заживее

Но надеждата в мен е жива и когато се изправя на пух и прах злото стрива.
И съм оптимист че някой ден ще стана истински оптимист,
да исках да съм и будист, и програмист, и какъв ли не 
но добре че Светлината озари моето сърце

И как мечтая за неща които повечето имате по рождение,
за неща на доброто олицетворение.
Борба - помолете се да победя в тежката борба
за това живея - за да победя, но слаб съм и роб съм на греха.

искам повече от всичко две неща - да отговори на чувствата ми любимата жена
и да споделим една съдба!!!