Моята внучка
Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Тича из двора в цветна поляна –
с нея щастлив съм и съм богат.
Моята внучка десет подкара,
а си остава детска душа.
В ден като този, той – годежара
ще я поиска, знам, за жена.
Аз ще се сърдя, че ме напуща,
но пък си мисля и не греша –
ако обуя спортни обуща,
с Витоша близка ще се теша.
Тя отдалече ще ми помаха
и ще ми каже мили слова:
„Дядо, внимавай, че във гората
мечка ли срещнеш, беж през глава!”
Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Ех, ако има път към промяна
тъй като нея да съм крилат?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Христов Все права защищены
