Моята внучка
Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Тича из двора в цветна поляна –
с нея щастлив съм и съм богат.
Моята внучка десет подкара,
а си остава детска душа.
В ден като този, той – годежара
ще я поиска, знам, за жена.
Аз ще се сърдя, че ме напуща,
но пък си мисля и не греша –
ако обуя спортни обуща,
с Витоша близка ще се теша.
Тя отдалече ще ми помаха
и ще ми каже мили слова:
„Дядо, внимавай, че във гората
мечка ли срещнеш, беж през глава!”
Моята внучка все е засмяна!
Скача в кревата, прави шпагат.
Ех, ако има път към промяна
тъй като нея да съм крилат?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
