16 апр. 2018 г., 19:10

Моята вяра в любовта

829 0 0

Колко спомени ми навяваш

колко трагедии изпълняваш

това си ти вечно моя любов. 

 

Носиш вечност заплетена

като лабиринт загубена 

вкарваща смисълът на живота. 

 

Сладко е да обичаш силно

е да вярваш, хора идват 

изведнъж така и си отиват.

 

Възпламенявай ти своя

стимул жесток губещ

крехката опора на човека.

 

Удряй там да знае човек 

на кого как и защо да

се доверява и слуша.

 

О, вяра неземна, как ти

тъй си дошла на земята 

даряваща мъка и радост. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...