16 апр. 2018 г., 19:10

Моята вяра в любовта

830 0 0

Колко спомени ми навяваш

колко трагедии изпълняваш

това си ти вечно моя любов. 

 

Носиш вечност заплетена

като лабиринт загубена 

вкарваща смисълът на живота. 

 

Сладко е да обичаш силно

е да вярваш, хора идват 

изведнъж така и си отиват.

 

Възпламенявай ти своя

стимул жесток губещ

крехката опора на човека.

 

Удряй там да знае човек 

на кого как и защо да

се доверява и слуша.

 

О, вяра неземна, как ти

тъй си дошла на земята 

даряваща мъка и радост. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Т. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...