Моята вяра в любовта
827
0
0
Колко спомени ми навяваш
колко трагедии изпълняваш
това си ти вечно моя любов.
Носиш вечност заплетена
като лабиринт загубена
вкарваща смисълът на живота.
Сладко е да обичаш силно
е да вярваш, хора идват
изведнъж така и си отиват.
Възпламенявай ти своя
стимул жесток губещ
крехката опора на човека.
Удряй там да знае човек
на кого как и защо да
се доверява и слуша.
О, вяра неземна, как ти
тъй си дошла на земята
даряваща мъка и радост.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Т. Все права защищены
