16.04.2018 г., 19:10

Моята вяра в любовта

824 0 0

Колко спомени ми навяваш

колко трагедии изпълняваш

това си ти вечно моя любов. 

 

Носиш вечност заплетена

като лабиринт загубена 

вкарваща смисълът на живота. 

 

Сладко е да обичаш силно

е да вярваш, хора идват 

изведнъж така и си отиват.

 

Възпламенявай ти своя

стимул жесток губещ

крехката опора на човека.

 

Удряй там да знае човек 

на кого как и защо да

се доверява и слуша.

 

О, вяра неземна, как ти

тъй си дошла на земята 

даряваща мъка и радост. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Т. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....