Моята вярност
311
0
0
МОЯТА ВЯРНОСТ
Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.
Хванах се за корените си кървящи,
но някой и тях да премахне побърза.
Болката в мен се сипеше крещяща,
но коренището ми така се развърза.
Попаднах на място пълно с буренак.
Впих здраво корени в чуждата земя.
Тя моят дом уютен стана все пак.
Приюти ме, напои ме с капчици роса.
Сега му връщам с обич и добрина.
Ухая сред диви ягоди, черни къпини.
Всяка протегната към ягода ръка,
не може моята вярност да подмине...
03 04 2016
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
