Apr 3, 2019, 10:33 PM

Моята вярност

Poetry

312 0 0

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.

Хванах се за корените си кървящи,
но някой и тях да премахне побърза.
Болката в мен се сипеше крещяща,
но коренището ми така се развърза.

Попаднах на място пълно с буренак.
Впих здраво корени в чуждата земя.
Тя моят дом уютен стана все пак.
Приюти ме, напои ме с капчици роса.

Сега му връщам с обич и добрина.
Ухая сред диви ягоди, черни къпини.
Всяка протегната към ягода ръка,
не може моята вярност да подмине...

03 04 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0