МОЯТА ВЯРНОСТ

Падна сняг върху разцъфтелия ми цвят.
Току що бях започнала да ухая.
Потъна в бели сълзи целия ми свят.
Престанах за обич светла да мечтая.

Хванах се за корените си кървящи,
но някой и тях да премахне побърза.
Болката в мен се сипеше крещяща,
но коренището ми така се развърза.

Попаднах на място пълно с буренак.
Впих здраво корени в чуждата земя.
Тя моят дом уютен стана все пак.
Приюти ме, напои ме с капчици роса.

Сега му връщам с обич и добрина.
Ухая сред диви ягоди, черни къпини.
Всяка протегната към ягода ръка,
не може моята вярност да подмине...

03 04 2016