27 дек. 2018 г., 23:04  

Моята зима

1.4K 1 4

Моята зима е бяла!

Моята зима е тиха.

 

Покривите с белите калпаци -

уморени старци на късна седянка.

Пушат с лулите си - комини, мълчат

потънали в спомени.

 

Черниците до тротоара са облечени

целите в бяло, като за сватба.

Наредени чакат младоженците...

 

А улиците... улиците са реки.

Пълноводни, разлети, бели...

Тук-там по тях плуват

самотни лодки – хора,

които бързат към свойте домове –

топли пристанища...

 

Бялата тишина може да се чуе.

Помълчете за малко...

Заслушайте се!

Ето... Вече я чувате!

Слушайте! Слушайте!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

18 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...