Моята зима
Моята зима е бяла!
Моята зима е тиха.
Покривите с белите калпаци -
уморени старци на късна седянка.
Пушат с лулите си - комини, мълчат
потънали в спомени.
Черниците до тротоара са облечени
целите в бяло, като за сватба.
Наредени чакат младоженците...
А улиците... улиците са реки.
Пълноводни, разлети, бели...
Тук-там по тях плуват
самотни лодки – хора,
които бързат към свойте домове –
топли пристанища...
Бялата тишина може да се чуе.
Помълчете за малко...
Заслушайте се!
Ето... Вече я чувате!
Слушайте! Слушайте!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
