27.12.2018 г., 23:04  

Моята зима

1.4K 1 4

Моята зима е бяла!

Моята зима е тиха.

 

Покривите с белите калпаци -

уморени старци на късна седянка.

Пушат с лулите си - комини, мълчат

потънали в спомени.

 

Черниците до тротоара са облечени

целите в бяло, като за сватба.

Наредени чакат младоженците...

 

А улиците... улиците са реки.

Пълноводни, разлети, бели...

Тук-там по тях плуват

самотни лодки – хора,

които бързат към свойте домове –

топли пристанища...

 

Бялата тишина може да се чуе.

Помълчете за малко...

Заслушайте се!

Ето... Вече я чувате!

Слушайте! Слушайте!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...