Любовта е мозайка от чувства,
парченца, от вчера, днес и мечти.
вчера сравнява, днес проверява,
а утре,
утре понякога само мълчи.
Любовта винаги с повече бяло,
с чиста риза, със протегнати топли ръце
е отдадена и с душа, и със тяло,
има ведро, открито лице.
Любовта почва, често свършва със бури,
страст прегаря, загорчава медът,
но нима има в нещо само забава
и дали е страдален светът?!
Любовта е мозайка от чувства,
спомен загърбен, миг споделен,
със надежда захаросана или действителна
и различна за вас и за мен.
© Иван Иванов Все права защищены