Feb 6, 2015, 4:22 PM  

Мозайка от чувства

  Poetry » Love
874 0 12

Любовта е мозайка от чувства,

парченца, от вчера, днес и мечти.

вчера сравнява, днес проверява,

а утре,

утре понякога само мълчи.

Любовта винаги с повече бяло,

с чиста риза, със протегнати топли ръце

е отдадена и с душа, и със тяло,

има ведро, открито лице.

Любовта почва, често свършва със бури,

страст прегаря, загорчава медът,

но нима има в нещо само забава

и дали е страдален светът?!

 

Любовта е мозайка от чувства,

спомен загърбен, миг споделен,

със надежда захаросана или действителна

и различна за вас и за мен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Джак, не съм очаквал други думи от тебе.
  • Едно е сигурно - индивидуалния поетичен свят на всеки един от нас е приказно-свещен и личен.

    Извън този аспект текстът е изключително банален и тривиално повърхностен.Желая да вярвам, че поезията, в своите измерения, върви по нанагорнището.Включая посланията й...

    Джак
  • Миночка, благодаря за оценката! Извини ме, но това е по-скоро размисъл отколкото изповед...
  • Чудесна,подплатена с мъдрост изповед!
  • Бета, благодаря за хубавите думи!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...