28 сент. 2007 г., 09:51

Мозайката на живота

1.2K 0 12
     

Животе Мой!

Обичам те, обичам те!

Пъстър си

и в моя свят

даряваш ме с динамика и цвят.

До сивите оттенъци

на ежедневното ми тичане,

поставяш смело Вандайково

земното привличане.

И от облаците розови и сини,

огряни от лъчите жълти

и  оранжево щастливи,

ме сваляш на кафявата земя,

покрай смарагдови реки,

покрай зелените поля.

А там се срещам себе си

многолика,

устремена,

окрилена.

И се самовзривявам

от цветове и форми

от енергии, емоции и мисли..

На твоя фон, Животе,

съм безкрайно малка

и преклонно моля те,

позволи ми
да нареждам

всеки път

хармонично

твоята мозайка.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=59791

Евгения Маринчева

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Маринчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...