28 sept 2007, 9:51

Мозайката на живота

  Poesía
1.2K 0 12
     

Животе Мой!

Обичам те, обичам те!

Пъстър си

и в моя свят

даряваш ме с динамика и цвят.

До сивите оттенъци

на ежедневното ми тичане,

поставяш смело Вандайково

земното привличане.

И от облаците розови и сини,

огряни от лъчите жълти

и  оранжево щастливи,

ме сваляш на кафявата земя,

покрай смарагдови реки,

покрай зелените поля.

А там се срещам себе си

многолика,

устремена,

окрилена.

И се самовзривявам

от цветове и форми

от енергии, емоции и мисли..

На твоя фон, Животе,

съм безкрайно малка

и преклонно моля те,

позволи ми
да нареждам

всеки път

хармонично

твоята мозайка.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=59791

Евгения Маринчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...