Sep 28, 2007, 9:51 AM

Мозайката на живота

  Poetry
1.2K 0 12
     

Животе Мой!

Обичам те, обичам те!

Пъстър си

и в моя свят

даряваш ме с динамика и цвят.

До сивите оттенъци

на ежедневното ми тичане,

поставяш смело Вандайково

земното привличане.

И от облаците розови и сини,

огряни от лъчите жълти

и  оранжево щастливи,

ме сваляш на кафявата земя,

покрай смарагдови реки,

покрай зелените поля.

А там се срещам себе си

многолика,

устремена,

окрилена.

И се самовзривявам

от цветове и форми

от енергии, емоции и мисли..

На твоя фон, Животе,

съм безкрайно малка

и преклонно моля те,

позволи ми
да нареждам

всеки път

хармонично

твоята мозайка.

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=59791

Евгения Маринчева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Маринчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...