Мрачен ден изпълнен със спомени...
Отново мрачен ден, а аз съм тъй сама.
Гледам през прозореца дъжда,
вали, не спира и улиците са така спокойни.
И иска ми се да съм отново с теб,
но не, ти не ми прости за грешка
незначителна и малка, нима и ти
не си грешил в тоз живот, нима не
съм човек и нямам право на това.
А ние бяхме тъй щастливи и не
можехме един без друг и повтаряхме
си колко се обичаме и цял живот ще
бъдем заедно. Ти не удържа, срещна
друга и ме изостави, сега съм сама,
само със спомени от миналите дни,
тъгувам, плача, викам и се самообвинявам...
Аз ли бях виновна ? Едва ли...
Гледам през прозореца дъжда,
вали, не спира и улиците са така спокойни.
И иска ми се да съм отново с теб,
но не, ти не ми прости за грешка
незначителна и малка, нима и ти
не си грешил в тоз живот, нима не
съм човек и нямам право на това.
А ние бяхме тъй щастливи и не
можехме един без друг и повтаряхме
си колко се обичаме и цял живот ще
бъдем заедно. Ти не удържа, срещна
друга и ме изостави, сега съм сама,
само със спомени от миналите дни,
тъгувам, плача, викам и се самообвинявам...
Аз ли бях виновна ? Едва ли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Азъ Все права защищены
