Отново мрачен ден, а аз съм тъй сама.
Гледам през прозореца дъжда,
вали, не спира и улиците са така спокойни.
И иска ми се да съм отново с теб,
но не, ти не ми прости за грешка
незначителна и малка, нима и ти
не си грешил в тоз живот, нима не
съм човек и нямам право на това.
А ние бяхме тъй щастливи и не
можехме един без друг и повтаряхме
си колко се обичаме и цял живот ще
бъдем заедно. Ти не удържа, срещна ...